Митко Шестака възроди занаята на дедите си

Митко Шестака възроди занаята на дедите си
Частна пещера съхранява едно от добрите вина в Мелник

И той като прадядо си има 6 пръста на едната си ръка
Искаме мелнишко вино да се прави не по технология, а по акъл. В технологията всичко е написано, дори грешките. Майсторите тук работят по интуиция, сякаш Господ им диктува.
Шестака не може да разбере защо в България за всяко нещо трябва да се борим помежду си, докато в другите страни хората не си пречат толкова.

Винарят никога няма да стане алкохолик. Той може да си умре достойно от цироза на черния дроб, но няма да се пропие и изложи, за разлика от ракиджията. Такава е и житейската, и медицинската логика. Днес обаче дори в Мелник ги няма онези истински винари, на които и трезвениците се възхищаваха. Те наистина можеха неща, за които лично Господ ги бе надарил. Слагаха пред себе си по кофа вино например, вземаха канче и мезе и си пиеха. Винаги спокойно и мъдро, което си личеше по приказките им. След три часа лъсваше дъното на кофата и някой тръгваше да я напълни наново.

Исак Гозес
Като човек, роден в Мелник, Шестака говори само с възхищение за тези хора. Той пие вино само през зимата. Естествено, червено. Известно защо. Митко Манолев вече се е примирил с факта, че прозвището Шестака напълно е заменило истинското му име. Той има шест пръста на едната си ръка. За разлика от баща си, но подобно на прадядо си. Митко въпреки младостта си вече минава за един от добрите винари в Мелник. Скромно твърди обаче, че още не смее да се нарече майстор Уважава традицията, която изисква по пътя нагоре всеки занаятчия да чиракува поне три години, още толкова да бъде калфа и после, ако другите старейшини рекат, да сложи в рамка майсторското удостоверение. Шестака е само на 30 години, но по самочувствието му личи, че носи в раницата си маршалски жезъл. Поне що се отнася до правенето на вино. Той е дипломиран телевизионен техник, професия не много характерна за хората, родени в този град. Кръвта на мелникчанина има друга професионална ориентация. През 1992 г. Митко мобилизирал фамилията Манолеви, изчистили семейната пещера, издълбана на метри от къщата им, и възобновили винарската си изба, която десетилетия си стояла неизползвана. Пак тогава фамилията си взема и 15-те декара лозя, които държавата национализирала навремето за има-няма четиридесетина години. Така Манолеви пак можели да станат винари, а не да човъркат само онзи един декар, който им се полагал по соцзаконите и им давал вино, което стигало само за вкъщи и да почерпят и някой друг приятел. Днес избата на Митко Манолев е сред забележителностите на Мелник. Тя се отличава от околните механи по много неща. Но най-важното е това, че в нея не се яде и пие, а се дегустира. Тук идват хора, които са готови да изкачат стръмните стълби. Може и да се задъхат, но срещу това ще бъдат възнаградени с удоволствието да погледнат Мелник от птичи поглед и като влязат в избата, да имат за покрив скалите. Освен това тук те ще могат да опитат от трите вида вина, които прави Шестака, и да напълнят дамаджанката си за вкъщи, ако имат това желание. Митко не твърди, че всички ще харесат виното му. Напротив, той е сигурен, че хората от града, които нямат земя и си купуват бутилките от магазина, няма дори да доизпият чашката, която им предлага. Виното на Шестака е за пиячи, които не се плашат нито от силата, нито от лудостта, които бушуват в него. То си е истинско мелнишко вино, каквото правят само големите майстори по този край. Те не работят по технология, а с акъл. В технологията всичко е написано, дори грешките. Майсторите правят еликсирите си по интуиция, сякаш Господ им диктува. Манолев твърди, че има хора, които ще кръстосат целият Мелник, но ще дойдат да опитат от неговото вино. Той не може да разбере защо в България за всяко нещо трябва да се борим помежду си, докато на други места хората не си пречат толкова. В уредена държава на петата година всички щяха да ме знаят - твърди Шестака. А на деветата да съм известен вече в цяла Европа. Казвам го със сигурност. Но тук завистта ни убива И от това цялата ни амбиция и талант се разпиляват като пустинен пясък, нищо че Господ ни е отредил да живеем на райска земя.
Вашият коментар



Цените ми са високи, но нямам проблеми с пазара
МИТКО МАНОЛЕВ
Ние, производителите, се справяме добре, щом сме в лозята или когато правим вино, но щом нещата опрат до закони, става много сложно. Аз и сега не мога да си обясня защо е толкова трудно да се влезе в лозаро-винарската камара. Изискването е да членуват само производители, които правят 5000 тона годишно или пък имат 200 декара лозя. Няма какво да се питаме кои са тези хора. Естествено онези, които успяха да приватизират винзаводите и да приберат лозята. Те си помагат, ако си извън камарата, са готови да те смачкат. Считат те едва ли не за нелегален. Аз нямам проблеми с пазара. Успявам винаги да продам виното си. Държа цената му да е висока. Поне три лева за литър. Трудът ни е тежък и трябва да се уважава. От чужбина също са готови да купят от моето вино. Но искат много. Поне 50 тона. Още нямам такива възможности. Затова засега ми стигат хората, които идват тук. А те истински оценяват това, което правим.
Избата е на два века и събира 15 тона
Избата на Митко Манолев представлява пещера, издълбана в планината, съвсем наблизо до дома му. Тя е на два века. Преди 90 години дядото на Митко я е купил заедно с къщата. Открай време в нея винаги се е съхранявало вино, с изключение на годините, когато земята на Манолеви е била взета в кооперацията. В избата се събират 15 тона вино. То идва тук вече готово. Държи се в дъбова бъчва. Температурата под скалите е между 5 и 15 градуса в зависимост от сезона. Зимата винаги е приятно топло, а лятото - истински прохладно. Пещерата има два отдушника. Вратата също е само от железни решетки, за да може да се проветрява вътрешността на избата. От ХЕИ ме карат да прокарам тук чешма, за да мия чашите, обяснява Шестака. Вода имам само на двадесетина метра, там, вкъщи. Ако в пещерата пуснеш вода обаче, тя ще започне да я руши. Как да им го обясня. Хората са запазили това чудо 200 години, няма да съм аз човекът, който ще го разруши. Колкото и актове да ми съставят.